Погубен свят
Принцове в бетонени обвивки,
такива сте вие сега.
Във време на тъжни усмивки,
в печали, но не от душа.
С разрошени буйни къдрици,
с изгладени черни сака...
търсейки своите жрици,
стискате нервно ръка.
Над сив асфалт се разхождат бетонени хора.
В свят, покрит от мъгла и тъга,
принцеси в скъпи каляски..
продават свойта душа.
Не от бури, а от алчност се разбихме...
Сред скалите на измислен океан.
И с души, и с чувства се простихме,
За да станем тъй безплътни...
сякаш порцелан.
© Жанета Осипова All rights reserved.
