Jul 7, 2016, 2:58 PM

Погубен свят 

  Poetry » Love
786 1 3

Принцове в бетонени обвивки, 
такива сте вие сега. 
Във време на тъжни усмивки, 
в печали, но не от душа.

 

С разрошени буйни къдрици,
с изгладени черни сака...
търсейки своите жрици, 
стискате нервно ръка.

 

Над сив асфалт се разхождат бетонени хора.
В свят, покрит от мъгла и тъга, 
принцеси в скъпи каляски..
продават свойта душа.

 

Не от бури, а от алчност се разбихме... 
Сред скалите на измислен океан. 
И с души, и с чувства се простихме,
За да станем тъй безплътни... 
сякаш порцелан.

© Жанета Осипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??