Погубени в тишината
Какво те възгордя днес, синеоки?
Че на плещите си крепиш земята?
Или че регулираш четири посоки?
(Тя - петата е пътят към душата)
Посоката със стръмните пътеки,
тези които срещат мъж с жената,
а не онези равни пътища, широки
преминати самотно в тишината.
Тъй мълчалив и с погледи жестоки,
ли искаш в края да направиш плата?
И с „пито и платено“ и „до навеки“
и с хвърляне на другиго вината?
Вината, че през пръстите широки
изтичали са сбрани с пот благата,
че плодове най-важни, най-дълбоки
не си оставил след себе си - чедата.
Пак вадиш ли въздишките дълбоки,
без осъзнал си грешката в играта?
Грешката, че замълчал си, синеоки,
че двете думи погреба в тишината.
© Анета Саманлиева All rights reserved. ✍️ No AI Used
