Dec 18, 2024, 7:01 PM

Походът продължава

  Poetry
230 0 0
ПОХОДЪТ ПРОДЪЛЖАВА

 

Нещата са такива, каквито са,

без да се съобразяват с нашето мнение,

потънало в гъста илюзорна мъгла,

от която много трудно е да излезем.

 

Да благодарим на въображението

за способността,да понесем тежестта на своето бреме,

което спокойно пътува надолу по течението,

подминавайки предизвикателствата на"неразрешими" 

проблеми.

 

По ни е лесно така,

да "оцелеем" в житейската суматоха,

заедно с другите ръка за ръка,

към пропастта поели посока.

 

"Петима Петко не чакат."

"Дружина заедно да вървим!"

А дали Петко или дружината падна от влака,

само времето може да потвърди.

 

Спомнете си легендата за евреина,

възседнал ослето,посрещнат с палмови клонки...

Истината от учението му днеска къде е?

Тук и Сега е важна цената върху бензиновите колонки.

 

Това,че светът ни е под угроза,

утре Стихиите да мачкат наред,

за бизнеса е фалшива прогноза,

ако днес още един пазар е превзет.

 

Фактите продължават,да се натрупват...

Вчера Бурята удари френските острови,

жертвите са хиляди по сметката груба,

но бъдещите удари милиони съдби ще

ни костват.

 

16.12.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...