Всеки път със лице към Балкана
сядам на пейката, в двора,
щом мрачна тъга ме обхване
или тежка досадна умора.
А онзи величествен, свят ореол
до безкрайност прегърнал върха,
в светлина ме облива, дава ми воля
и красотата с магия ми спира дъхът.
И чувствам се жива, по-жива от вчера,
с величие пълна, с крила на орел
и полет в простора, пак ще намеря
вяра за утре и любов без предел. ...