Aug 9, 2008, 12:43 PM

Поисках те

  Poetry » Love
959 0 8
Поисках те от нимфите,
от амазонките и самодивите.
За мен си неродена,
от стихиите създадена.
От ветровете в теб е
поривът любовен,
от дъждовете са
капчиците нежност,
от слънцето е
жарката ти страст,
от океана е
душата ти дълбока,
от звездите е
блясъкът в очите.
От Космоса безкраен
и предишните животи
идва любовта ни вечна.
Поисках те. Повярвай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...