Пожелах си
Пожелах си да летя, но без крила,
да падам от високо, но до ниско да не стигам.
Пожелах си и Смъртта, да пази мен от себе си.
Безсмъртие, благодаря, не ми е по вкуса.
Аз искам просто да умра след другите,
в тълпа от спомени, да пия дрога от тела отровени,
да тровя хора със сърдечни, тромави писма до дядо Коледа.
Пожелах си да съм връх от коледна елха,
защото осъзнах, че единствено така,
ще съм близо до звезда.
Звездите пожелах да греят с черна светлина
по средата на деня, да палят свещите на вярващите
с греховете на Космоса.
Пожелах компютри за всички деца по света,
които нямат представа, какво е храна
и глад за угоените, тъпчещи с шепи в свойта уста.
Наркотици
за политиците
и амнезия за просветените,
пожари за горите,
морска вода в реките,
скакалци на рояци,
нашмъркани папараци,
със заразни обективи,
хлапаци игриви,
под гуми на катафалки.
За всички глухи слушалки,
за слепите книжки с картинки
и кънки за тези в инвалидни колички.
Благодаря ти, господи,
ако изпълниш молбите ми.
Благодаря и на себе си ...
Благодаря на сълзите си ...
Спите ли?!
© Нечарм All rights reserved.
