Покана за снимка
Да, бих се съблекла за теб.
Отвътре навън.
И нямам представа дали
ще се срещнеш с душата ми.
Предпочитам - със сянката ù;
тя е там, в дълбокия сън,
и е цяла от злато
на слънчеви залези.
Представи си Андерсеновата русалка.
Да, бих застанала до прозореца
да ме снимаш така;
на фона на виолетовосиния градски залез.
Нека е полумрак.
Това ще придаде мекота,
а и аз няма да виждам
къде си
зад обектива, който с блясък
ще бръкне в душата ми.
Защото,
душата,
не знам дали си съгласен,
но тя, дърта вещица е.
И пие като вампир жадно кръвта
на невестите си.
Та затова по-добре снимай само плътта.
До завесите.
© Павлина Гатева All rights reserved.
