28.04.2016 г., 8:01 ч.

Покана за снимка 

  Поезия » Друга
450 0 4

Да, бих се съблекла за теб.
Отвътре навън.
И нямам представа дали 
ще се срещнеш с душата ми.
Предпочитам - със сянката ù;
тя е там, в дълбокия сън,
и е цяла от злато
на слънчеви залези.
Представи си Андерсеновата русалка.

 

Да, бих застанала до прозореца
да ме снимаш така;
на фона на виолетовосиния градски залез.
Нека е полумрак. 
Това ще придаде мекота,
а и аз няма да виждам 
къде си
зад обектива, който с блясък 
ще бръкне в душата ми.

 

Защото,
душата,
не знам дали си съгласен,
но тя, дърта вещица е.
И пие като вампир жадно кръвта
на невестите си.
Та затова по-добре снимай само плътта.
До завесите.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления!
  • Защото,
    душата,
    не знам дали си съгласен,
    но тя, дърта вещица е.
    И пие като вампир жадно кръвта
    на невестите си.
    Та затова по-добре снимай само плътта.
    До завесите.
  • Много красиви поетични образи! Поздравявам те!
  • При теб Поезията е чисто удоволствие- филтрирано, отлежало, способно самостоятелно да отгледа, чрез асоциациите които създава, свят за двама. Жестоко, Нежно и Красиво... Почитания!
Предложения
: ??:??