Покани ме на танц!
Покани ме на танц!
Покани ме на танц!
В нежен валс завърти ме,
присвоили си нечий романс,
в ръце си за малко, вземи ме!
Понеси ме в разлюлени жита -
косите ми с ветрове да флиртуват.
Под Сърпа превий ме в дъга,
душите ни страстно нека танцуват.
Вплитам се в теб, сякаш тръстика,
във вихъра сетила южния завет,
а миналото в мене заплака, извика
„погреби ме дълбоко в своята памет”.
Притихваме в морна омая
в тази лунна нощ, целуни ме -
в утрото нищо за теб да не зная,
както и ти за жената без име.
© Ренета Първанова All rights reserved.
