Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
Jan 24, 2012, 4:51 PM

Покаяние 

  Poetry » Love
1207 0 37

                                                                                               на жена ми


И защо ми е този животец - пропукана делва,

от която потича горчилка и есенна скръб,

а край нея съвсем неспокойно и горко се белва

твойто тяло, все още към мене обърнато с гръб.

 

И дори и с ята от въздълги и тръпни въздишки

този призрачен-снежно-красив силует аз не бих

разтопил - той напомня ревниво платната на Шишкин

с причудливи брези, изтънявани щрих подир шрих.

 

А съм идвал среднощ, по-жесток и от истински дявол,

и съм хвърлял душата ти цяла в тревога и смут,

а пък ти две крилца ми приши и намести сърцето отляво,

и с монашеска кротост току ме приучи на труд.

 

И какво майсторих - само стихове - звънки подкови,

с тях закичих вратите на всички сърца за късмет,

но мълва след мълва твоя сън безнадеждно отрови;

аз, каквато събрах, разпилях до троха, дваж по-клет.

 

И отлъчен, и стар, и разкаян повяхвам и чезна,

а страхът, както сива брада на покойник, расте,

щом на вечната родова памет из тъмната бездна

с глас крещи подир нас нероденото наше дете...


 


 


 



© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С Койчев и аз, поздрав!
  • Мъжките изповеди винаги са трудни, но пък са много силни, успееш ли да го направиш... Харесвам това откровение Иво!!
  • Като камбана...
    !!!
    !!!
    !!!
  • !!!
  • Благодаря ви:

    bojilova1 (Петя Божилова)
    valia1771 (Ивон )
    Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров-)
    пебълс (Ивелина Цветкова)
  • Много силен стих, Ивайло!
    Поздрави!
  • Хубав стих! С поздрави, Ив!
  • До болка откровен и дълбоко вълнуващ стих! Поздравявам те, Ивайло!
  • Браво, Иво!
  • Прекрасно!Поздрав
  • Благодаря ви:

    Магинка (Магдалена Рашева)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    galina999 (Галина Иванова)
    Otklonenia (Самир Алиев )
    oksimoron (Чомолунгм Матерхорнов)
    azura_luna (Петя Цанева)
    линасветлана (Лина Светлана)
    Melany71 (Светла Дичева)
    ZAPP (Запрян Колев)
    M1234567891 (Минка Митева)
    fervor (ЕЛИНА ПЕНЧЕВА
    sunffloers (Галя Мяховска)

  • Завладяващ и стойностен стих!
    Впечатли ме! Поздравления!
  • Разтърсва този стих.
  • Хареса ми.
    Вторият щрих е с "ш", но почти не се забелязва. Лично аз бих жертвал част от яркостта на един образ в името на мелодията ето тук:

    "а пък ти две крилца ми приши и намести сърцето отляво,
    и с монашеска кротост току ме приучи на труд."

    "а пък ти две крилца ми приши и сърцето отляво
    понамести и с кротост току ме приучи на труд."

    ... но авторът си знае най-добре.
  • Крещи стихът, с душата ти! Поезия с болката по непостигнато, неосъществимо...
  • "И какво майсторих - само стихове - звънки подкови,
    с тях закичих вратите на всички сърца за късмет,
    но мълва след мълва твоя сън безнадеждно отрови;
    аз, каквато събрах, разпилях до троха, дваж по-клет"
    Всеки сам води дуалистичните битки на битието си, Благороднико,оглеждайки делата си в представите си за родова памет. Събирай попътните знаци и с тях очертавай невидимото във видимия поетичен абсолют. Желая ти да срещнеш разбиране и ... леко ти перо! Благодара за поезията!
  • Силно...!
  • Покаянието е тайнство.То е обрат... когато си сам срещу себе си.Хубав стих си написал,приятелю!
  • Такива хубави произведения,трудно се коментират,само почит и уважение към създателите им!Поздрав!
  • Хубава творба!Поздравления!
  • Прекрасен стих!
  • Благодаря ви:

    andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    nellnokia (Нели Господинова
    voda (Елица Ангелова)
    zelena (Силвия Райчевa
    jara (Жара Пенева)
  • Горчив сих, Иво.
    Много, много силен!
    Поздрави, приятелю!
  • Покаянието е истинския път към храма,Ив!...
  • Искрено и разтърсващо – с болката, преживяна докрай.
    Аз не виждам друг поет тук, който с такъв драматизъм да разголва душата си пред света.
    Това е достойнство, което заслужава почит.

    А постиженията си по отношение на формата Ивайло доказва с всяка своя творба.

    Винаги ще те чета, Ив. И ще дишам Поезия.
    Благодаря ти!

  • !
  • И защо ми е този животец - пропукана делва,
    от която потича горчилка и есенна скръб...
    невероятно ..Поздрави!!!
  • Благодаря ви, приятели:

    Eia (Росица Танчева)
    silvina84 (Силви )
    elenasim1 (Елена Петрова)
    poeta (Илко Илиев)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Izumrudkata (Катя )
    yotovava (Валентина Йотова)
    plami-6 (Плами)
    danisab (Ниела Вон)
    rajsun (Райчо Русев)
  • Проникновено, силно въздействащо стихотворение. Поздрави на автора!
    Към argonyk (Димитър Никифоров): Митко, ти страдаш от безтемие и въртиш до втръсване едно и също, а Ивайло Терзийски пише и "гражданска поезия", и "философска". Сега ще ти копирам неговото стихотворение "На Ангел Кънчев":

    "Той бе ангел навъсен.
    И пред чужди и свои
    все блестеше с ума си,
    с този дух неспокоен.

    Не за почести скъпи,
    а за българско право
    бе готов да настъпи
    по опашката дявола.

    Този дявол - страхът ни,
    дето в нас се оглежда,
    дето прави безпътни
    всеки зов и надежда...

    дето гази нелепо
    тази истина проста:
    Свободата е крепост,
    изградена от кости.

    Но е толкова плитка
    паметта ни ранена:
    вместо истински битки
    помним гнусни измени.

    И отдавна, отдавна
    поделен е животът:
    от бесилото славно -
    до куршума в челото!"

  • Аз зная, Джейни - конфекция...
    20 стиха назад, Терзийски пише едно и също...
    Гузната съвест не се пере с плоски словосъчетания.
    Кудукяк
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • След подобен прочит стоя пред монитора, и не зная, какво да напиша...
    !!!
  • Поздравления за хубавите стихове!
    С най - добри пожелания за нови творчески успехи!
  • Прекрасен стих, надълбоко влизаш.
  • Жестоко!
  • Силно,много силно!Браво!
  • !
Random works
: ??:??