Nov 29, 2019, 10:34 AM

Покой

  Poetry
607 0 0

Когато рухнат и последните стени

и вятърът в душата влезе,

прогонва всички добрини

и в мрак умъа погребва.

 

Когато рухнат твоите мечти

и в мрака търсиш светлината,

не се губи, човек бъди 

и запази в сърцето топлината.

 

Изгаря те това, което човек

те прави... не дава ти покой

и ден и нощ, дали от лудост

се тормозиш?

Или си от добрината обладан!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...