Nov 30, 2008, 6:14 PM

Покорена

  Poetry
557 0 1
 

Земята е законен собственик

на моята и твоята обреченост.

Телата ни са мрачни крепости,

духа затворили зад свойте зидове.

Мечтите ни? -

Високо в Пирин,

в дълбока борова гора,

в онази малка хижа

на брега на огледално езеро,

на хляб и вино, и любов...

Преплетени, задъхани,

осъществяват свойта изнуреност,

докосват се накъсано,

шептят целувки,

сливат се,

отдръпват се във шеметно танго

- по две напред, една назад -

игра на хищници,

решили да изпият

кръвта на другия до капка.

И няма победител!

Финален стон към кръглата луна,

като отчаян вопъл на Вълчица,

прогонена от свойта глутница -

греховно покорена от Ловеца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Лозанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...