Nov 30, 2008, 6:14 PM

Покорена

  Poetry
559 0 1
 

Земята е законен собственик

на моята и твоята обреченост.

Телата ни са мрачни крепости,

духа затворили зад свойте зидове.

Мечтите ни? -

Високо в Пирин,

в дълбока борова гора,

в онази малка хижа

на брега на огледално езеро,

на хляб и вино, и любов...

Преплетени, задъхани,

осъществяват свойта изнуреност,

докосват се накъсано,

шептят целувки,

сливат се,

отдръпват се във шеметно танго

- по две напред, една назад -

игра на хищници,

решили да изпият

кръвта на другия до капка.

И няма победител!

Финален стон към кръглата луна,

като отчаян вопъл на Вълчица,

прогонена от свойта глутница -

греховно покорена от Ловеца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Лозанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...