враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
Aug 3, 2008, 8:08 AM

Покрий очите си със мен

  Poetry
1.1K 0 31

Покрий

очите си

със мен.

И ако искаш

даже,

затвори ги.

Аз пак съм там...

Мечта съм ти

и луда мъка,

и страшна липса,

и проклятие

и много, много

нежност

към копнежа...

Най-дивите ти дни

съм населявала.

Пък ти не знаеш,

че съм

някъде.

И никъде

си мислиш,

че съм аз...

Сега

не вярваш

на очите си,

защото

са

покрити

с мен.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0