Поле с детелина
Призови ме със тиха въздишка,
ще я чуя в съня си спокоен -
като лъх от живот, но предишен,
в който пръснах чупливата стомна.
Не оставяй гората без дрехи,
тези клони стърчат твърде грозни,
облечи ги след мен, но прилично -
всяка пазва е женски греховна.
Призови ме до стройна топола,
във зелената шир с детелина,
нямам срам да остана и гола -
тъй дойдох, мога тъй да си ида.
Но недей да ми ровиш в душата,
само тя ще остане след мене,
насадих си цветя на луната -
да ухаят отгоре след време.
Призови ме, когато потрябва,
само не посред лютата зима...
Да е топло и не под кощрява -
нека помня поле с детелина.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
