В недрата на невронната гора,
под сянката на цветната ми памет
спи дракон с необяздени крила
и люспи като черни диаманти.
Не знам дали наскоро е роден ...
Ти само спи. Аз просто ще те гледам.
Сънят ти е прозрачен похлупак,
под който непоръбеният мрак
извайва теб - седефената Леда.
И ставам нощ. И ставам черен лебед, ...
Косите ù, косите ù са пясък.
И в сляпото пространство помежду ни
отмерват безпощадно тишината -
часовник на неказаните думи.
Попива в тях надеждата, че мога ...
По тънкия ръб между вчера и утре
луната без шум се процежда.
Сънува светът сгушен в своето вътре
надежда, надежда, надежда.
Сънуват тревите, сънуват цветята ...
Страна на чудесата за непукисти ИЛИ Краят на света (по Харуки Мураками)
🇧🇬
Когато сянката ми ме напусна
в един небръснат петъчен следобед,
ни гръм удари, ни тъма се спусна.
Аз само станах някак безтегловен.
И някак ми просветна – мирогледно - ...
Анемия е. Просто е анемия.
С дефектни гени връзката ни пръкна се.
Задъхва се по равното. Къде ли я
заченахме тъй болна и объркана,
тъй малокръвна, че преди да стигне до ...
Различните деца ... така понякога
пресичат магистралата на дните ни -
без вдигната ръка, без отражатели
и в челен сблъсък драскат по душите ни.
Светът им е прикътан като в орехче, ...
Какъв цвят са очите ти, любима, разкажи ми,
че щом те доближа, пропадам в тях подобно в бездна.
Изчезват от живота ми секунди и години,
а всяка капка воля е амнезно безполезна.
Какъв цвят са косите ти? Прощавай, че досаждам, ...
Нощта бе непрогледна и утробно някак тясна
с остатъчния вкус на зле приготвено дайкири.
Подобно на свиреп комар, надушил вена прясна,
една зловредна мисъл зад ухото ми просвири:
„Че съм в легло, в легло съм, но къде е циферблата ...
Тя е толкова хубава, Господи,
че не зная дали съществува,
или, свита на топка в леглото ми,
самотата ми в унес бълнува.
Може би, съм измислил ръцете ủ ...
Нямам никакъв шанс да уцеля какъв ли подарък
ще разсее в очите ти тъжния есенен зрак.
Знам, че мразиш рождените дни и се чувствам тъй жалък,
по-нелеп от нагизден сватбар насред гробищен парк.
Всяка дата такава за теб е поредно стъпало. ...
Отпратих те. А още те сънувам. Сякаш в мен е
кодиран таен файл, на който ти си програмистът.
От мои посегателства надеждно защитен е
и влизаш там, когато или както си поискаш.
Променяш ме. Отвътре. И по малко. Пренареждаш ...
"Обратното на ин е просто out”,
ми казваш, „Ян е сричка в БибиЯН", a
oт погледа ти, твърд като асфалт,
краката ми се стичат в океанa.
Обратното на слънцето е дъжд ...
Полека се сляга купчината пръст,
притиска капака над мене,
обрасъл е в бурени старият кръст,
дълбаните букви бледнеят.
Студено и тъмно, и влажно е тук, ...
