Sep 1, 2005, 6:52 PM

Полет

Poetry

860 0 1

Омръзнах ли ти вече?
Не, не съм...
Все още съм щастлива,
когато съм със теб.
Усмихната поставям
ръце на раменете ти.
Мигът разлива нежност,
стопява ни,
превръща ни в птици,
политнали нагоре.
И този полет без слова,
косите ми развява.
Опиянение и страст,
ослепителна забрава.
Болката смутена свлича се
и тупва ненужна, овехтяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

joanna_vas (Йоанна)

Полетях! Поздрав, Галичка...

2005-09-01T23:40:06+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0