Не ме оковавай в тесните предели на съзнанието си,

Аз съм птица и желая да летя.

И дори да съм опиянена от влиянието ти,

За небосвода син аз повече скърбя.

Остави ме.

Недей да оковаваш огнените ми криле,

Защото бързо аз ще те превърна в нищо.

И ще се върна във искрящото небе,

Защото само то тъй сладко ме засища.

Ако ме пуснеш, няма да се върна,

Заключи ме - няма да ти го простя,

Но докоснеш ли крилете мои, смъртен сине,

Ще те превърна в прах,

Ще паднеш в пепелта.

И ето полетът ми наближава,

Аз съм птица и желая да летя.