ПОЛЕТ
„Та птиците летят дори и мъртви” -
ми каза малчуганът с дънковата риза
и русия перчем
над сините очи,
събрали времето.
„Шегуваш се” - отвърнах аз,
ала ръката детска
стискаше едно врабче,
абсурдно мъртво, бездиханно...
След миг ръката се изви нагоре
и пръстите отпуснаха телцето,
а птицата се сля със свода син.
„Лети,врабче” - извика той.
Единствени сълзите във очите
целуваха мечтите му.
И птицата се спусна към земята,
повикана от детските очи.
Дори и мъртва тя летя -
хлапакът беше го поискал.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
(просто съвет)
