(полет)
На тънката граница на чернобялото,
в пълния ден със сивота,
обвита на самотата с наметалото...
... мислите блудни като тръни бодат...
Маската плътно на лицето си сложила
в опит да скрия красивия лик,
поза заела... косите разрошила...
Къде ли загубих щастливия миг,
който, разтеглен до вечност... безвремие...
изплъзна се се бавно от мойта душа.
И може би вече настанало време е
по кой път да тръгна - сега да реша.
С дръзко нахлупена шапка на челото,
вече не търся далечни мечти...
По пътя поела от черното в бялото,
духът ми свободен от днес ще лети.
© Паула Петрова All rights reserved.
