Полет (на Единствената)
Отчаяно се свличам пред нозете ти -
дошъл за близост да те моля в пошъл свят.
Зигзаг от лъч в очите ни догаря и блести,
оставя спомена ленив за тайнствен цвят.
Пикира птицата на призрачната нощ
и призовава совите от други измерения.
Крилата й от черното добиват още мощ,
наслагват кръговете тъмни от съмнения.
Сега сме само двамата в игра на ти и аз,
а вечността безизразно напред се вглежда.
С прецизност рентгенова вече е зад нас,
анфас посреща нашата забравена надежда.
Обгръщам коленете ти, глава положил в тях.
Усещам топлата ти кръв у мене как пулсира.
Кажи ми пак без глас, че любовта ни не е грях.
Кажи ми, че без нея всичко в нас умира.
Сърцето ми възбудено до твоето тупти.
Безсмъртният синхрон е кратко озарение.
Не са ни нужни най-красивите мечти.
Сега сме центърът на божието вдъхновение.
Хвани ръцете ми и нека в този миг да полетим
над всички небеса, над всички земни истини.
За другите да се превърнем в тънка струйка дим,
завинаги един на друг от вечната любов орисани.
© Младен Мисана All rights reserved.
Благодаря ти, че си ги създал.
