Полета на Човека

Apr 3, 2016, 9:32 PM

Poetry » Phylosophy, White poetry, Other

879 0 14

На прозореца сутрин го будеше гълъб,
и с глас човешки му сякаш думаше:
- Ставай!
Той стана.
Глас не му беше нужен да знае,
днес не излезе ли, това е.
Човек обречен, човек без избор.
Нахлузил Орфеевите обувки,
той слезе в кръг девети.
Ала това беше отдавна.
Преди.
Тя беше още жива, тя беше още негова. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Полета на Човека

Искате да прочетете повече?

Random works