GeorgiGetsov (Georgi Getsov)
1 3
3.04.2016 г., 21:32 ч.

Полета на Човека 

  Поезия » Философска, Бели стихове, Друга
824 0 14

На прозореца сутрин го будеше гълъб,
и с глас човешки му сякаш думаше:
- Ставай! 
Той стана.
Глас не му беше нужен да знае,
днес не излезе ли, това е.

Човек обречен, човек без избор.
Нахлузил Орфеевите обувки,
той слезе в кръг девети.

Ала това беше отдавна.
Преди.

Тя беше още жива, тя беше още негова. 
Сутрин, тя ставаше рано, 
качваше се на покрива, 
отваряше клетките
и хвърляше по някоя друга троха. 
А в клетките, модерните плъхове на урбанизацията.
Гълъбите.

Ала това беше отдавна,
сега единственото, останало в клетка, 
бе той.

Историята на човека беше тъжна.
Когато тя легна, сломена, от болест,
той искаше да я запази.
Тя не му бе нужна безжизнена.

Това бе, което го накара да потърси помощта на падналия.

Девет пъти дълбоко трябваше да слезе. 
И слезе човекът. 
Едва стъпил на дъното, почна да вика и да ругае. 
Мята челични ръце. 
Тъпче земята.
Оня излезе.

Огромен и мощен. Човекът го гледа:
Рогата, 
Опашката, 
Тризъбеца. 
Заключение.
Той е!

Ама човекът не знае!
Всичко с цена е.

Оня го слушаше, почти с интерес. 
И човекът разказва. 
Говори за нея. Говори и за гълъбите. 
Оня предложи:
- Тя ще живее. Всяка сутрин, теб тя ще буди. 
И с глас човешки, сякаш ще дума.
Ставай.

Той стана. 
Нея я няма.

А на прозореца гълъб. Досадник. 
Пърхаше шумно с крила.
Раздразни човека. 
Прозорецът вече затворен.

Нещо в човека, обаче беше различно.
Нова сила, ново усещане.
Гълъбите летяха по негова воля.
С ръка и със поглед ги той управляваше.
Като ракети. Насочваше.

Зима пристигна.
Човекът спря да излиза.
И като човека, който преди това беше сляп, прогледна.
Условията на сделката се бяха все едно променили.
Болест го хващаше, всеки път щом не излезеше.

Лъжец! 

А той вярваше!

Минаха години, человека се не прибираше.
Минаха години, тогава той се замисли.

И осъзна той, това е!
И гълъба на прозореца, жена е!

Но минаха години, гълъбите все по-рядко слушаха.
В дни случайни, някои дори не политаха.
Отслабваше той, умираше.
Но, мамка му, беше щастлив. 

Дойде и последният ден. 
Първия ден, в който нито един гълъб не полетя.
Той обаче изненадан не бе.
И умря.

Ала кръв нямаше.
Само пера.

И човекът стана на гълъб.
И гълъбите станаха Хора.
Модерните плъхове на урбанизацията.
Хората.

---

А някъде в далечината, глас се чуваше.
Луцифер беше, но на дявол не приличаше, а на гълъб.
Смешник.
Но Луцифер се не смееше, сериозно дори, думаше:
- Умри и ще живееш.

Отлетя и пусна клонката от човката си.

© Georgi Getsov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мълчиш! Направо партизанин.
    Толкова ли ти е трудно да отговориш?
    Въпроса ли е сложен?
    За твое умотворение става дума.
  • Мълчиш.
  • Прескочих тра-ля-ля-то по средата и отидох към края. Много ми хареса десетия стих от зад напред ..."И човекът стана на гълъб.".. Смисъла не го разбрах, но ми хареса как звучи.
    Гецов, обясни ми смисъла. Плийз!
  • Щом може да прилича на гълъб, защо да не може да дума Странен текст. Но пък ми беше интересно и сега ще има да се чудя има ли смисъл, или само си дава вид... Но е интересен...
  • Опитвах. Не става.
  • Няма страшно. Пак ще опитам.
  • Пламен Порчев, искрено не съжалявам, за което.
  • Уф! Много дълго. Не издържах до края.
  • Георги, ако позволиш да продължим на ти...
    Предполагам знаеш - Луцифер от латински буквално означава "Носител на светлина" или "Светлоносец" и не си го представям като смешник. А самата дума "Луцифер" обикновено се среща в по - да кажем - текстове с приповдигнато, елитарно звучене и комбинацията с фолклорния тип изказ " думаше" на мен лично, не ми хареса. Това са само мои мисли по текста - ти решаваш, как да ни го представиш. Поздрави!
  • Г-н Златанов, не знам дали аз не съм разбрал коментара ви, или вие не сте разбрали какво имам предвид. "Луцифер думаше" не бива да бъде разглеждано като надграждане на това, че не се смее а по-скоро като пояснение, сиреч Луцифер не само, че не се смее (каквото, примерно, бихме очаквали от някой, който току-що си е направил шега), дори и сериозно ще се изкаже (неочаквано за смешник). "Думаше" използвах, тъй като казаното от него звучи като поговорка.
  • Благодаря ви, за коментарите, колеги!
  • В текста открих интересни (за мен) идеи, но би ми се искало, да са в по-различна форма..., например : "Но Луцифер се не смееше, сериозно дори, думаше:" ми звучи като " Паганини, не само свиреше, гьобеци направо редеше" ....вероятно съм много тъп, но думите "Луцифер" и "думаше" ги усещам...най-малко - стилово несъвместими...Иначе поздрави за труда!
  • "А някъде в далечината, глас се чуваше.
    Луцифер беше, но на дявол не приличаше, а на гълъб.
    Смешник.
    Но Луцифер се не смееше, сериозно дори, думаше:
    - Умри и ще живееш.

    Отлетя и пусна клонката от човката си."

    Прекрасно!!! Не само"absent (Наташа Биразова) 3 ч Предизвиква размисъл и малко тъга. ", но и прераждане...
  • Предизвиква размисъл и малко тъга. Мисля, че е хубав стихът.
Предложения
: ??:??