Марионетки в кожи на герои,
майстори на камуфлажа.
Обградени от тълпа копои,
крачат гордо по паважа.
Преобличат простичката истина
в лъжливи дизайнерски доспехи.
Паметта ни често бива чистена,
провали се представят за успехи.
И пак с усмивка ги избираме,
усмихват се и те през зъби.
Дружно реколтата посяваме,
милионери никнат като гъби.
© Петър Петров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
