Марионетки в кожи на герои,
майстори на камуфлажа.
Обградени от тълпа копои,
крачат гордо по паважа.
Преобличат простичката истина
в лъжливи дизайнерски доспехи.
Паметта ни често бива чистена,
провали се представят за успехи.
И пак с усмивка ги избираме,
усмихват се и те през зъби.
Дружно реколтата посяваме,
милионери никнат като гъби.
© Петър Петров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
