Половинки от дом
Мило дневниче, знаеш ли, снощи дочух
нещо лошо и тъжно. И страшно.
То не беше нарочно! Но детският слух
сам намира кавгите домашни!
Татко викаше силно, а мама рева.
Мислех, пак са му бесни на бате,
дето късно сред нощ у дома се прибра.
Ала чух още "съд", "адвокати"...
Но с едно ме изплашиха - крясък "Развод!"
Знам отлично какво означава...
Те не искат ли щастие, хубав живот?
А децата какво получават -
две строшени съдби, половинки от дом?
Две елхи през декември ще светят...
Ще замести ли майка ми скъп телефон?
Или татко ми - рокля с пайети?
Бате каза да спра да си пъхам носа.
И "Какво ли изобщо ми пука?"
После сложи слушалки, усили звука
и ми кресна: "Изчезвай от тука!"
На закуска - усмивки, макар в тишина,
сякаш клоун сега ще нахлуе.
Ала аз всичко чух през онази стена!
Само мен няма кой да ме чуе...
Беше хубав светът - като цветен балон.
Но грози го ужасно злодейство.
Аз не искам пайети. И скъп телефон.
Просто искам да имам семейство...
Мило дневниче, чака ни труден живот.
Не на тях, но на мене ми пука!
Май измислих! Ще спра този техен развод,
дето идва света ни да спука...
Мама чух я да шепне накрая с тъга:
"Да не казваме още на Мия.
Тя е малка, ще страда ужасно сега...
Още ден или два да го крием!"
Щом е тъй, ще избягам далече от тук!
Да ги видим тях как ще ми кажат...
Като бате ще пусна в слушалките звук
и с нечуване ще ги накажа.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
