May 29, 2007, 10:51 PM

Полусън

  Poetry
713 0 3
Разцъфна новата ми утрин.
С лъч от сънни спомени.
И с росна усмивка.
Погали ме Слънцето.
И ме целуна по очите.
А небето се разгърна,
като копринена завивка.
Едно водно конче долетя
и влезе през прозореца.
Тихо прошепна нещо.
И се сгуши в дланта ми.
Усетих туптящото му сърце.
Пърхащата по крилете любов...

И те целунах сънено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стаси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...