Препускащи в небето на коне,
„Красиви са в това си обаяние”
повтарях на очите си, а те
се взираха в полярните сияния.
Танцуващи във ритъм с тази страст,
с която се разливаха в небето,
излъчващи над фронта ярка власт,
насечени, досущ като комети...
Над тях висяха облаците сиви,
подаваха се, бледи като кости,
в тях видях единствено красивото,
което всъщност беше толкоз просто...