Jan 24, 2010, 6:22 PM

Полята

  Poetry » Other
832 0 0

Зловещо изглеждат полята

под сянката на Зимата.

И голите клони се

полюшват в злокобен танц.

 

Навъсено стои небето

и всичко е сковано от студ

над онези поля

безжизнени, като гробище.

 

Може би те са свърталище на

души на грешници,

които в земния си път

били са злобни и са сеели смърт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Благоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...