Помисли си
Често пъти,когато дойде зло обвиняваме Бога,
а когато дойде добро величаем себе си.
- О, Господи, защо?
Коленичил до гробче едно
бащата е оборил главата.
- Това е тежък въпрос
и отговорът не е прост! -
дойде от небето глас.
- Но искам да те питам Аз:
Благодари ли, когато ти го подарих?
А когато от катастрофа го спасих ?
Благодари ли за хляба, за водата,
за всичко хубаво до днешна дата ?
Веднъж поне не го направи,
не ме помоли дори за здраве.
Залисан с работа, приятели, забави,
самичко колко пъти го забрави ?
Дори не разбра
как то се разболя !
Всъщност Аз го спасих -
за малко от един неразумен баща го скрих.
Сега недей да жалиш за детето,
че беше то от теб отнето.
Във рая пак ще ти го дам,
но не зная дали ти ще бъдеш там,
защото това само от теб зависи.
Затова добре помисли си !
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
