Oct 12, 2008, 5:29 PM

Помниш ли...?

  Poetry » Love
1.2K 0 10

Помниш ли...?

 

Помниш ли как ръцете изгаряха

при един нежен допир закъснял,

въздухът около нас как пареше,

времето за нас как беше спряло...?

 

Помниш ли усмивките, мълчанието

и устните, които те целуваха,

как тази вечер царуваше желанието

нишо друго да не съществуваше...?

 

Помниш ли сълзите как напираха,

от радост ли- от щастие ? Не знам...

И как две сърца в едно се сливаха

от чувствата неизживяни...?

 

Помниш ли? Защото аз ще помня

тази нощ до края на света

и ще се влюбвам в теб отново и отново,

и твоя вечно ще съм аз!!!

 

 

 

П.п. Обичам те, Веско!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хе Пете ... пиши коато отново влезеш.. даже ми се иска да си пиша с теб от време на време.. това е скайпът ми пиши когато искаш.. glavata390 .Ще чекам прегръдки .
  • благодаря, благодаря бях забравила колко сте мили всички
  • Ау..Страхотно стихо!Романтика.. С обич!
  • много ти благодаря, Тошенце много ми липсваше миличко, ама аз бях малко в застой.. ся не мога да дочакам да дойде следващия ден, за да мога да публикувам пак
  • браво Пете толкова съм щастлив за теб,толкова прекрасен стих с толкова много емоции.Прегръщам те и ти желая много щастие с това момче!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...