Помниш ли
Помниш ли дните прекрасни,
когато прегръщаше мойта снага.
Помниш ли пейката малка,
дето за пръв път целуна мойте уста.
Помниш ли тези ръце,
дето сега пишат едва.
Помниш ли тези уста,
Дето мълвят “ела”.
Или решил си да забравиш,
за по-лесно на твоята душа.
Решил си да зачеркнеш
Всичко,що беше до сега.
Аз зная,не ще мога да се върна
при теб.Да те прегърна.
Но сърцето ми,знай е при теб,
и не ще мога да си го върна.
© Енд ъф флауърс All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
