Помня
Помня в моя непорочен свят
вкуса на сняг по детски ръкавици,
как печките във стаите бумтят
и бабините плетени терлици.
Помня още снежния човек
с тенджeра за шапка на главата
и снега като молитва мек
как танцува със немирен вятър.
Помня и капана за врабци,
връв и сито и трохи-примамка.
Помня непослушните шейни -
неотлъчна, детска, зимна сянка.
Помня също смучещия лед,
снежни топки как летят на воля.
За уроци как не идва ред,
щом снежинки почнат да бърборят.
Със спомените топъл шал плета,
от бъдеще студено - да се грея.
Кълбото е във моята душа
и кълбовидно с него си живея.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
