Sep 1, 2006, 2:35 PM

Помогни ми

  Poetry
664 0 5
Помогни ми,
не ме изоставяй!
Сега всичко наново изгради,
тъй, както му помогна да се срине -
от пепелта го възроди!
Не го оставяй там да гние,
да си отиде любовта ни ти не допускай,
не си мисли, че лесно ще е всичко -
сега ще е отвсякога по-трудно.
Не се предавай!
Не свеждай чело безучастно,
не си мисли, че не ми е ясно,
че с теб аз трябва да внимавам,
всяка дума по 100 пъти на ум да повтарям,
след това да я изрека пред теб на глас...
Зная, трудно е, обратното не мисля,
но с любов даже високото, става сякаш по-ниско!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...