Sep 9, 2006, 11:11 AM

Помогни ми,Любов ... 

  Poetry
685 0 2
Помогни ми, Любов, да намеря пътя,
по който да вървя и да открия вярната посока.
Колко душата трябва още да обърква,
за да може да обикне отново живота...

Помогни ми,Любов, да бъда силна,
точно тогава, когато светлините угасват.
Убива ме мрака, сърцето ми се свива...
Сенките на мрака сред нищото ме причакват...

И в този мрак,Любов, си ти,
толкова близка, толкова далечна...
Замъглени, но истински са моите очи,
аз знам, че Ти няма да си вечна...

И нижат се дните през пясъчен часовник...
Ти си прекалено надалеч.
Обичам те силно, но съм наивна...
Срещнах те и нямахме със теб късмет...

Обречени сме да сме на километри...
Ще те гледам на снимките аз.
Днес пиша словата си заветни...
Не ще мога да се докосна до "нас"...

Любов, днес ми прости, че си отивам без да се преборя,
заминавам, а плача, защото обичам...
Мога само в сълзи пред тебе да говоря...
На дявол от днес нататък ще приличам....

И, Любов, в твоя Ад ме приеми...
Накажи ме, че не се борих за обичта...
Сърцето ми обрано при него пусни...
Нека свободна в Ада е моята душа...

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??