dardan (Дан Дан)
28 15
Oct 10, 2012, 12:12 PM

Помогни навреме! 

  Poetry » Phylosophy
1019 0 2

Да съдиш, вместо да помагаш.

Да порязваш, вместо да влагаш.

Хората да галиш, а не да раняваш.

Грешките си да пребориш, а не да оглупяваш.

 

Отнасяме фрази, пренасяме зарази,

породили се от безпощадни омрази.

А небето е още тук и още ни пази,

да не стигнем до червено и на талази.

 

Искам да има синьо във тебе.

Да багриш със него винаги мене.

Понякога, знай, замирам в безвреме,

затова разчитам да помогнеш навреме.

 

Това е моят зов и молитва.

Дано вече е само щастлива беритба.

Уви, животът не е щатски филм,

но пък нали раждайки се, на всички си бил мил.

 

 

 

 

© Дан Дан All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми!
  • Объркан сте? Все пак податегорията е Философска. Лирическият герой е обикновен човек, който бърза да говори преди да мисли. Мисля, че това е събирателен образ. Всеки човек го прави малко или много. Лошо е ако не се усеща, че понякога прекалява и така наранява околните. И се надявам до всеки такъв да има един разумен и любим човек който да му покаже грешката и да му сложи "сини очила" на надеждата. Стихът е автобиографичен, но с урок и за други.
Random works
: ??:??