Помогни навреме!
Да съдиш, вместо да помагаш.
Да порязваш, вместо да влагаш.
Хората да галиш, а не да раняваш.
Грешките си да пребориш, а не да оглупяваш.
Отнасяме фрази, пренасяме зарази,
породили се от безпощадни омрази.
А небето е още тук и още ни пази,
да не стигнем до червено и на талази.
Искам да има синьо във тебе.
Да багриш със него винаги мене.
Понякога, знай, замирам в безвреме,
затова разчитам да помогнеш навреме.
Това е моят зов и молитва.
Дано вече е само щастлива беритба.
Уви, животът не е щатски филм,
но пък нали раждайки се, на всички си бил мил.
© Дан Дан All rights reserved.
Лирическият герой е обикновен човек, който бърза да говори преди да мисли. Мисля, че това е събирателен образ. Всеки човек го прави малко или много. Лошо е ако не се усеща, че понякога прекалява и така наранява околните. И се надявам до всеки такъв да има един разумен и любим човек който да му покаже грешката и да му сложи "сини очила" на надеждата. Стихът е автобиографичен, но с урок и за други.