Да съдиш, вместо да помагаш.
Да порязваш, вместо да влагаш.
Хората да галиш, а не да раняваш.
Грешките си да пребориш, а не да оглупяваш.
Отнасяме фрази, пренасяме зарази,
породили се от безпощадни омрази.
А небето е още тук и още ни пази,
да не стигнем до червено и на талази.
Искам да има синьо във тебе.
Да багриш със него винаги мене.
Понякога, знай, замирам в безвреме,
затова разчитам да помогнеш навреме. ...