Помолих...
и нежно да ме приюти.
Да тръпна в ласките му знойни
и тъна в шепота му тих...
Дъжда помолих да се върне -
да ме окъпе в утринта.
И капките му да прегърна,
обляна с бистра чистота.
Помолих слънцето да грейне
и стопли моя ден студен.
И като цвете чародейно
да цъфне Любовта във мен...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
