Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
Mar 1, 2013, 9:45 PM

Помолих Господ времето да спре

  Poetry » Love
832 0 5

Зимни спомени 

разхождат се във плен.

Мигове отминали 

аз още пазя във съня си.

Една ръка от нежност -

това бе ти, до мен

открехваше затворени врати,

макар в зимна неизбежност...

изтриваше от раните ми

и рисуваше сияния.

И времето за миг отново

беше спряло,

а вятърът целуваше листата...

снегът искреше в чисто бяло.

Помолих Бог стрелките да забави

и сякаш всичко стана

чисто и красиво.

Говорехме си, но без думи...

в студената прегръдка на деня,

открихме любовта си, която

винаги ще идва в съня ни

със тихи стъпки без излишни думи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0