Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
1.03.2013 г., 21:45 ч.

Помолих Господ времето да спре 

  Поезия » Любовна
685 0 5

Зимни спомени 

разхождат се във плен.

Мигове отминали 

аз още пазя във съня си.

Една ръка от нежност -

това бе ти, до мен

открехваше затворени врати,

макар в зимна неизбежност...

изтриваше от раните ми

и рисуваше сияния.

И времето за миг отново

беше спряло,

а вятърът целуваше листата...

снегът искреше в чисто бяло.

Помолих Бог стрелките да забави

и сякаш всичко стана

чисто и красиво.

Говорехме си, но без думи...

в студената прегръдка на деня,

открихме любовта си, която

винаги ще идва в съня ни

със тихи стъпки без излишни думи...

© Моника Стойчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??