Еднакви са, като близначки - две
и помощнички на всички,
сутрин мият твоето лице,
разтъркват сънените ти очички.
Мама с обич те прегръщат
и всички у дома,
книжки с интерес разгръщат
и редят конструктора.
Щом обаче стане им студено,
в джобчета се крият,
вкъщи с тях е подредено,
ако изцапат се – сами се мият.
Но понякога, не знам защо,
правят те белички?!
Познахте ли, деца, що е то?
... двете ни ръчички!
© Pepi Petrova All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
