Jul 17, 2009, 3:35 AM

Поне секунда

  Poetry » Love
736 0 3

Запомни ли частици от очите ми,

които се премрежваха в леглото ти

и тонът, с който казвах ти "обичам те"?

Запомни ли ме? В празни чаршафи самотно ли е?

 

Не е. Ти сам не си оставал.

Прелистваш каталози от жени,

на които секунди от себе си си давал,

а те на теб - безкрайните си дни.

 

А ние се убивахме в състезание

коя от тебе повече ще откъсне,

а всъщност все повече от себе си давахме,

знаейки, че нищо в замяна не ще ни върнеш.

 

Оставям те на тях. Притежавай ги

твоите хиляди жени.

Задръж, каквото съм ти давала,

но поне секунда от мен запомни...

 

04.05.2009г.

гр. Аринага

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...