Jul 17, 2009, 3:35 AM

Поне секунда

  Poetry » Love
738 0 3

Запомни ли частици от очите ми,

които се премрежваха в леглото ти

и тонът, с който казвах ти "обичам те"?

Запомни ли ме? В празни чаршафи самотно ли е?

 

Не е. Ти сам не си оставал.

Прелистваш каталози от жени,

на които секунди от себе си си давал,

а те на теб - безкрайните си дни.

 

А ние се убивахме в състезание

коя от тебе повече ще откъсне,

а всъщност все повече от себе си давахме,

знаейки, че нищо в замяна не ще ни върнеш.

 

Оставям те на тях. Притежавай ги

твоите хиляди жени.

Задръж, каквото съм ти давала,

но поне секунда от мен запомни...

 

04.05.2009г.

гр. Аринага

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...