Понеже
Понеже нескопосано убивате,
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете
край болките ми – камъни, крайпътни.
Стихът ми е отварата във виното,
та присмехът ви някак да преглътна.
Понеже полугладни и одрипани,
са отговорите ви – ням въпроса.
Не питам, щом далечни са, за пипане,
звездите на челото, за какво са?
И зная си, че те са за наказани,
и някак си намирам му колая.
Без белези по лактите – от лазене,
живуркане щастливо ви желая.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не мога, Иве и да искам. Гуш!
-
Ти си си ти, Наде!
Пиши, не спирай...
Много силно! -
Моля, пак заповядай.
-
Благодаря!
-
Благодаря, Стойчо!
-
Тук има нещо като лиричен демарш!
Всяко следващо стихотворение при теб е римувана болка.
Но съм сигурен, че това е твоя интелектуален отговор в определена посока! -
Благодаря ви, момичета!
-
"И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави."
Супер е, Наде! -
Но нали преди да проходи бебето, пълзи?Наде,на последък
си неща гневна, или така ми се е сторило, стихът ти е прекрасен,
независимо какво изразява! -
Понеже крилете са ти ангелски - лети, пиши, на пук на пълзящите
-
Калине, Дени, благодаря ви. Странна птица съм аз, Вале. Имам си дом, градинка, 3 четирикраки и едно двукрако, за разкош, планета от думи и небе за изписване - място - бол.
-
Ах, тоя гръбнак! Браво, Наденце!
-
Ти имаш много звездички по челото, Наде! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
