Понеже нескопосано убивате,
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете
край болките ми – камъни, крайпътни.
Стихът ми е отварата във виното,
та присмехът ви някак да преглътна.
Понеже полугладни и одрипани,
са отговорите ви – ням въпроса.
Не питам, щом далечни са, за пипане,
звездите на челото, за какво са? ...