Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
21.02.2021 г., 12:58 ч.  

Понеже 

  Поезия » Философска
232 4 13

Понеже нескопосано убивате,
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все  криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави. 

 

Понеже все ви правех път, да минете
край болките ми – камъни, крайпътни.  
Стихът ми е отварата във виното,
та присмехът ви някак да преглътна.

 

Понеже полугладни и одрипани,
са отговорите ви – ням въпроса.
Не питам, щом далечни са, за пипане,
звездите на челото, за какво са?

 

И зная си, че те са за наказани,
и някак си намирам му колая.
Без белези по лактите – от лазене,
живуркане щастливо ви желая.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??