Понеже, нали...
И вдига ти кръвното, къса ти нервите,
понеже, нали е мъжа ти.
Слугуваш, переш, чистиш...После не верва ти,
че трае сто часа деня ти.
И де го намери със две академии,
защото, нали, ти си тъпа?
Къде ми са дънките, ризата де ми е?
Фучиш ли, обръща на: Скъпа!
И галиш го ласкаво вечер, по темето,
и питаш се, де ли си бляла?
И що не послушах аз мама, навремето?
Мома, да си бях отживяла.
И тъй си вървят неусетно и дните ти,
и патка сама се наричаш.
Но принцът е твой...Да, бе, само в мечтите ти!
Защото все пак...Го обичаш!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
...Като рече фуклив, та ме подсети и Ф позата. 
