Понеже няма преговор за утре
Някой води коне над тревите зелени.
Няма смъртни треви, затова му прощавам.
Свободата, кодирана доминанта
е в мен и...
с чаша вино и мед смелостта ми кръщава.
И от дългия шал, омотан като примка,
правя топло гнездо за летящите думи.
Забранявам на копчето да загръща и стиска
първородния смях на гърдите ми шумни.
Има много добри, много шарени лодки.
Ще отвържа една и с вълните ще литна.
Без багаж, без билет и без сигурна котва,
накъдето съм аз и се давят очите.
Няма смъртни треви. По бръснача им влизам
в дом от светло небе, беззащитна и гола...
И безброй съществителни светлини са наблизо,
галопира сърцето, любовта е глагола.
