Sep 15, 2011, 10:22 AM

Понеже питаш

717 0 10

Направо ще ти кажа. Във очите.
Понеже аз на смърти нося.
Ако поискаш после - питай -
понесла бих и сто въпроса.
И ще ти кажа с дъх издишан -
животът никак не ме плаши.
Ако поискаш, ще ти го опиша -
той отстрани изглежда страшен.

 

Но есента, приятелю, не пита -
раздяла е! До кокал те докосва.
Ако единият от нас на юг отлита,
то другият след него смърт износва.

 

 

02.09.2010*

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...