15.09.2011 г., 10:22

Понеже питаш

716 0 10

Направо ще ти кажа. Във очите.
Понеже аз на смърти нося.
Ако поискаш после - питай -
понесла бих и сто въпроса.
И ще ти кажа с дъх издишан -
животът никак не ме плаши.
Ако поискаш, ще ти го опиша -
той отстрани изглежда страшен.

 

Но есента, приятелю, не пита -
раздяла е! До кокал те докосва.
Ако единият от нас на юг отлита,
то другият след него смърт износва.

 

 

02.09.2010*

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...