Mar 27, 2015, 10:57 PM

Понякога

  Poetry
1.1K 0 3

  Понякога се чудя кой съм,

бях май по-мил и по-сърдечен...

Или аз просто крив завой съм,

крайпътен знак край стълб далечен...

 Понякога излизам на дъжда

и той с целувки влажни ме обгръща,

понякога стоя си просто и валя,

задето никой ме не чака вкъщи.....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "... понякога стоя си просто и валя,
    задето никой ме не чака вкъщи....."

    Разбирам те толкова добре...
    Това е най-страшната болка.

    Хареса ми.
  • Малкото думи казват най-много, много въздействащо! Поздравления!
  • Понякога облаците са част от човешката душа,
    а на самотата, второто и име... е сълза...

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...