Понякога,така ми се искаше
да ме изпъдиш от живота си...
Да ме оставиш отвън,
на прага на сърцето си,
да залостиш здраво вратите,
да поставиш табелка "Затворено"
вместо обичайното "Обичам те"

Понякога,отчаяно търсех
в очите ти безразличие...
капка ненавист дори..,
но откривах единствено топлина,
извираща от дъното на твоята душа..
Понякога,заспивайки,
прехвърлях спомените с тебе...
Лист по лист разгръщах
книгата на нашата любов,
с пръст,тревожно търсех между редовете
обидна дума...жест,
наранили ме за миг поне.
Но там,на тези листи пожълтели
се кипреха безброй слънца,
усмивки и мечти красиви,
без да има място за някаква тъга...
Понякога,затварях очи и си представях болката,
която ще ми причинят ръцете ти...
Налагах си за изпитвам истинска,
жестока и непоносима...
Но,когато те погледнех,те виждах
нежно заровил пръсти в косите ми
с изписана ласка на устните...
Понякога...А сега?!...
Сега...прехапвам устните до кръв..
изпитвам болка до лудост.
Тъпча с крака любовта,
за да успокоя съвестта...
Сега съм тук...стиснала зъби,
разбила всички мечти...
Сега аз те пъдя...
Иди си....
Тръгни,преди да полудея,
преди да изкрещя,
че без теб няма да мога да живея...
Понякога...
Сега...
Завинаги.....Ще те обичам!....