mechtaq_za_teb (Валентина) mechtaq_za_teb (Валентина)
90
Feb 3, 2008, 2:20 PM

Понякога ще се завръщам

  Poetry » Love
956 0 8
Понякога аз тихо ще се връщам 
там, където някога стоях със теб.
Носталгично спомен ще прегръщам,
който е замръзнал и скован от лед.

И винаги ще ми напомня нашто място
на усмивки, смях и толкова мечти,
за които, знам, е вече късно
и не може да се върне времето, нали?

Понякога аз тихо ще се връщам
и ще виждам там отново нас.
В мислите си пак ще те прегръщам
и ще плача тихичко без глас!

Понякога аз тихо ще се връщам,
за да спомня най-красивите ми дни.
Един след друг ще ги разгръщам.
Дано надеждата ги съживи!








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0