Jun 15, 2016, 9:52 PM

Понякога усещам, че съм болка!

  Poetry
873 7 18

Здравей! Не ме ли помниш вече!

Момичето със тъжните очи.

Да, днес съм толкова далече,

но още пазя детските мечти!

 

Понякога усещам, че съм болка,

притихнала в най-ниските треви,

очаквам изгрева и... само толкова,

очите ми са пълни със сълзи!

 

Ще тръгвам, привечер е вече,

ще повървя по този път сама.

Светът остава толкова далечен,

а вътре в мен живее тишина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...