Понякога усещам, че съм болка!
Здравей! Не ме ли помниш вече!
Момичето със тъжните очи.
Да, днес съм толкова далече,
но още пазя детските мечти!
Понякога усещам, че съм болка,
притихнала в най-ниските треви,
очаквам изгрева и... само толкова,
очите ми са пълни със сълзи!
Ще тръгвам, привечер е вече,
ще повървя по този път сама.
Светът остава толкова далечен,
а вътре в мен живее тишина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
